Ольга и Андрий Будугаи

Тежестта на думите

В епохата на постиндустриалното или информационно общество и масовата култура се получава така, че културата се превръща в своя антипод – безкултурност. Възниква шаблонността и стереотипността в мисленето, водеща до загуба на индивидуалността. Големият обем на получаваната информация затруднява „преработването” й от съзнанието. Извършва се процес, подобен на това, което на физически план предизвиква в организма запек: прекомерното количество концентрирана храна не може да се асимилира добре и се натрупва в дебелото черво, оставайки там по няколко дена (вкаменявайки се). Подобни „залежи” са материалната основа за над 90 % от болестите.

Недостигът на информация не позволява на човека да се развива нормално. А излишъкът на макар и разнопланова, но в същото време неподредена информация, не е от полза, а във вреда на съзнанието. Както обикновената вода, подавана под голямо налягане, разрушава дори камъни, така и носещите се с голяма скорост безкрайни потоци информация размиват нашите съзнания. Това, което дарява живот при малка скорост на течението, започва да го отнема, ако се излива като порой с бяснаскорост.

В духовния свят на първо място се цени не количеството, а качеството. Качеството подразбира съсредоточаване[1] на съзнанието върху извършваното от него действие дотогава, докато не се натрупа необходимото количество светлина и направеното не засияе, така да се каже, с всички цветове на дъгата.

А за извършването на такава работа съзнанието трябва да бъде развито разнопланово, а не специализирано. За голяма победа над Врага на човешкия род и неговите тъмни съратници може да се смята разделението на труда при манифактурното производство, създадени от жадуващите свръхпечалби капиталисти.

Институцията на майсторството[2] постепенно е била потъпкана от професионализма. А нали майстор – това е човекът, притежаващ цялостно съзнание, който и в своето творение влага всички необходими компоненти, за да се получи не просто вещ, а жива вещ. Не случайно великите майстори са давали на своите творби индивидуални, персонални имена, както се дава име на човек или животно, което живее край човека. Великите творци на музикални инструменти са наричали с имена създадените от ръцете им цигулки. В трилогията на известния познавач на древните езици Джон Р. Р. Толкин „Властелинът на Пръстените” се срещат имена на предмети и оръжия, в които майсторите са вложили много сили и умения: копието на Гил-Галад (Айглос), мечът на Елендил (Нарсил), мечът на Еол (Ангуирел), мечът на Тингол (Аранрут), мечът на Белег (Англахел), мечът на Турин (Гуртанг, прекован от Англахел), мечът на Арагорн (Андрил, прекован от Нарсил), мечът на Билбо и Фродо (Стършел, в друг вариант на превода – Жило) и т.н.

Всяко качество трябва да израства в спокойна обстановка. В това време расте и съзнанието, извършващо онова действие, с което се извършва алхимичният процес на „Великото Дело”, завършващ с прозрение за даденото съзнание. Това се отнася и за работата на съзнанието над получената от него информация. Именно затова са така вредни за душата тези „частушки” (често бързо изговаряните съобщения), които ние постоянно слушаме по телевизията и радиото. У човека от тях възниква своеобразно раздвояване на личността: съзнанието, което не успява да реагира на получаваните с такава скорост съобщения, отказва да ги възприема, усещайки върху себе си енергиен натиск; подсъзнанието обаче възприема всичко, а след това от него незабелязано, когато съзнанието е отвлечено с нещо друго, изплуват така заложените психопрограми…

Голямото количество думи води до тяхното обезличиване и обезценяване. Губи се тежестта на словото, нараства темпът на общуване, ускорява се ритъмът на живота. Многословието в речта започва да се възприема като ежедневен фон. Хората все по-малко разсъждават върху каквото и да е и все повече се превръщат в безмозъчни потребители, готови да поглъщат всичко, което им се предлага. В резултат човек вече започва да се бои от тишината.

Жителите на САЩ, например, постоянно намирайки се в шумна градска среда, без нея, по време на почивка в курортите, се чувстват толкова дискомфортно, че дори някои от тях вземат със себе си аудиозаписи с шума на своето ежедневие. Такава зависимост е просто ужасна. Та нали подобно на това, както музиката се състои не само от ноти, но и от паузи между тях, така и думите се нуждаят от тишина около себе си. И именно в тишината се разкрива душата, неотвличана от странични звуци, както цветчето се разтваря не по време на бурята, а след нея, когато в природата се възцари наново покоят.

Само тишината ни позволява да отразяваме адекватно действителността в своето съзнание, да слушаме и да чуваме[3] обкръжаващия ни живот и вътрешните процеси на своята душа, пораждайки „космични” мисли, тоест мисли с вселенски мащаби, обхващащи измерения отвъд предела на обичайната ни ежедневната дейност. Точно тогава се извършва пълноценният размисъл, водещ след това до израстване на съзнанието. Именно благодарение на своята способност да мисли (за която спомагат думите) човекът може да се нарече човек.

Съгласно учението Агни Йога, човекът е съзнание (чело), идващо перез времената (вековете), живеещо във Вечността. Човекът е това ниво на съзнание, на което самото то започва да осъзнава себе си, появява се така наречената рефлексия – способността да погледнеш себе си отстрани, да бъдеш едновременно и вътре в извършваното действие, и отвън[4].

Самоосъзнаването се отличава със способността за самостоятелно мислене, а духовният етап в развитието на човека започва от мига, в който той се замисля над следните въпроси: „Кой съм аз?”, „Откъде съм дошъл?”, „Защо живея?”, „Какъв е смисълът на съществуването на този свят?”. Докато безсмислието води до хаос.

Органът за мислене е главният мозък, а средството за изразяване на процеса на мислене е езикът, словото в широкия смисъл на думата. Всяка дума е космичен код, който едновременно е и форма за изразяване на мисълта, и нейното съдържание, същност. Иначе казано, думата е своеобразна матрица, която служи като основа за материализирането на заложената в нея идея. Именно идеята е движещата сила на еволюцията. Думата е ключ oт катинара за вратите на Духовния Свят, Царството Небесно. В материалния свят Божественото се изразява чрез неща, породени от думите на жителите на Горния Свят. Светлинно-звуковите вибрации на Огнения Свят (висшите 3 слоя на менталния свят), уплътнявайки се, образуват света на вещите, понякога наричан Асса.

Не случайно старославянската дума вещь, водеща началото си от лат. vох, е имала едновременно значенията „глас, звук, слово” и „предмет, вещ”. Рус. глагол вещать /вещая, предсказвам, пророкувам/ първоначално вероятно е означавал „да се говори това, което ще стане, което ще се осъществи, овеществи”. Фактът материализиране на идея посредством нейната форма в думи бива изразен и с други лексеми: еднокоренните думи рус. речь и укр. piч /вещь/; ст.рус. глагол /реч; действие/; лат. verbum /слово; глагол/; старославянскаите деяти /говоря/ и деяти ся /става, прави се/; заемката гораздить /намислям, правя, строя/ и готск. razda /език/ и тъй нататък.

Отделяйки нужното внимание на всяка дума, човекът става по-съзнателен. Колкото повече се замисля върху значението на думата, толкова по-дълбоко я разбира, толкова повече се приближава към своя истински Дом – Света на Духа. Това му позволява да не бъде повече случайно движеща се по волята на вълните тресчица, a самоосъзнаващ се творец, сътрудник на Йерархията на Светлината. Задълбоченото разбиране на думите води до извисяване на съзнанието, до по-интензивна жизнена дейност. Всяка дума придобива космична тежест и ни позволява да използваме по-грижливо и рационално наличната в съзнанието ни енергия, да мислим по-всеобхватно. Във всяка дума започваш да откриваш някаква бездна в пространството и навлизащото в нея твое съзнание я прави удобно за живеене. В романа на Михаил Булгаков Майсторът и Маргарита има един момент, когато Воланд (образът на Дявола) организира „бал” в московска квартира. Всъщност балът става не в квартирата, а в съзнанието на Воланд, притежаващо огромен обем.

Човекът, който е внимателен към думите и им придава голямо значение, значително разширява и задълбочава сферата на своята дейност. Едни и същи думи в устата на различни хора имат различна сила. Тази сила зависи от това, какво ниво и обем на съзнание обладава всеки и каква предварителна работа е извършил със „Словото”. Една дума в устата на един човек, мислещ само за потребностите на своя корем, притежава значително по-малка съдържателност и енергия, отколкото, да кажем, в устата на този, който се грижи за членовете на своето семейство. Още по-мощна е енергията на тази дума в устата на този, който се грижи за подобряване на живота в своя град. Несравнимо по-висока е нейната енергия у човека, мислещ за уреждане на живота на страната си, а още повече – при този, който влага сили в хармонизирането на отношенията между народите, между хората и другите представители на планетата, а с времето – и във всички нарастващи по своите размери части на Космоса, обхващани от неговото индивидуално съзнание. Такъв човек става Homo cosmicus в най-добрия смисъл на тази дума.

По такъв начин, колкото по-дълбоко е разбирането на думите, толкова по-значителни ще бъдат и последиците от тяхното използване. Концентрираното внимание върху всяка дума, върху интонацията и паузите прекъсва съня, в който практически през цялото време се намират повечето хора, и ги прави вече истински духовни същества, жители на небето. Не случайно Александър Пушкин е казвал: „Определяйте значенията на думите... и ще избавите света от половината от неговите заблуждения.” Да се придава значение, тежест на думите – ето пътя към спасението на човешката душа от Ада, за да се измъкне тя от властта на Княза на този свят.

Превод от руски – Емилия Манолова